Доспат е най-високопланинският град в България
Зимата към този момент господства в нашите дни и зажъднели за снега и ските доста хора към този момент поглеждат към планината. Една такава дестинация може да бъде и
Доспат
който се намира в Област Смолян. Градът е ситуиран в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 м надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена непосредственост до града се намира язовир " Доспат ". Разположен на 1200 м надморска височина, площта му е 18.3 km² и е измежду най-големите по повърхност и размер в България. Язовирът е дълъг 19 км и необятен към 3 км, ситуиран в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава изящен път сред градовете Сърница и Доспат.
Построен е на река Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура). Тя пресича областите Пазарджик, Смолян и Благоевград и минава в Гърция, където е ляв приток на река Места. Дължината на река Доспат е 110 км, от които на българска територия са 96.2 км, която ѝ отрежда 29-о място измежду реките на България. Названието Сура е тракийско и значи „ река “.
Язовир " Доспат " е едно от обичаните места на лов на риба, като в него може да се улови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
Голяма част от водите на язовира чрез под земята тръбопровод се трансферират във Водноелектрическа централа „ Тешел “ и откакто се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча. Водноелектрическата каскада " Доспат-Въча " е най-големият хидроенергиен комплекс в България.
Релефът към град Доспат е планински, мощно кръстосан. Пролетта настава късно, лятото е ветровито, а есента топла. Вследствие на беломорското въздействие по поречието на река Доспатска
зимата е мека, само че се задържа сняг.
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са маркирани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според " Българския етимологичен речник " името е производно от деспот с " о " вместо " е " или под въздействие на вокалната естетика в турския език или евентуално от *дêспат, окащ диалект. Според други се назовава така по името на диктатор Алексий Слав, независим български държател, от династията на Асеневци, владял Западните Родопи при започване на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „ Янъкли “ и „ Хамидие “. В други османски документи се среща и под името Доспод). Французинът доктор Ами Буе, обиколил Балканите в интервала 1836-1838 година, го загатва под името Доспада-Хан.
В покрайнините на града са намирани остатъци от IV-V век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.
Икономиката на град Доспат е ориентирана най-много в картофопроизводството, дърводобива, дървообработването и леката индустрия - производство на вълнен трикотаж, обувно произвеждане. Туризмът се развива също. В последните години огромна атракция е предлагането на услугата разходка с лодка и водни спортове на язовир " Доспат ". През лятото някои поданици се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). На разположение на туристите са дребни фамилни хотели.
Всяка година през последния уикенд на август се провежда събор. Традицията е почнала през 80-те години на предишния век като
събор на майсторите на чешми.
Организиран и извършен е за първи път през 1986 година. Тогава се прави и първата фотоизложба на всички настоящи в региона чешми. В региона има издигнати над 180 крайпътни чешми като подаяние от локалните поданици. Този събор се е утвърдил като селищен празник на Доспат.
Името на града е познато и в Антарктика, където един връх на остров Ливингстън е наименуван " Доспат ".
Песни от Доспат са били включени във " Веда словена: Български национални песни от предисторическата и предхристиянската ера " - сборник с национално песенно творчество, оповестен от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 година и през 1881-а. Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години.
Местната кухня
Традиционните доспатски гозби са: боб; „ топчета “ (зелеви сарми, направени от специфичен вид зеле „ лана “, който на цвят наподобява на лозов лист, само че е доста по-вкусен и апетитен от него; сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, млин/баклава, чеп (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.
Доспат
който се намира в Област Смолян. Градът е ситуиран в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 м надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена непосредственост до града се намира язовир " Доспат ". Разположен на 1200 м надморска височина, площта му е 18.3 km² и е измежду най-големите по повърхност и размер в България. Язовирът е дълъг 19 км и необятен към 3 км, ситуиран в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава изящен път сред градовете Сърница и Доспат.
Построен е на река Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура). Тя пресича областите Пазарджик, Смолян и Благоевград и минава в Гърция, където е ляв приток на река Места. Дължината на река Доспат е 110 км, от които на българска територия са 96.2 км, която ѝ отрежда 29-о място измежду реките на България. Названието Сура е тракийско и значи „ река “.
Язовир " Доспат " е едно от обичаните места на лов на риба, като в него може да се улови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
Голяма част от водите на язовира чрез под земята тръбопровод се трансферират във Водноелектрическа централа „ Тешел “ и откакто се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча. Водноелектрическата каскада " Доспат-Въча " е най-големият хидроенергиен комплекс в България.
Релефът към град Доспат е планински, мощно кръстосан. Пролетта настава късно, лятото е ветровито, а есента топла. Вследствие на беломорското въздействие по поречието на река Доспатска
зимата е мека, само че се задържа сняг.
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са маркирани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според " Българския етимологичен речник " името е производно от деспот с " о " вместо " е " или под въздействие на вокалната естетика в турския език или евентуално от *дêспат, окащ диалект. Според други се назовава така по името на диктатор Алексий Слав, независим български държател, от династията на Асеневци, владял Западните Родопи при започване на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „ Янъкли “ и „ Хамидие “. В други османски документи се среща и под името Доспод). Французинът доктор Ами Буе, обиколил Балканите в интервала 1836-1838 година, го загатва под името Доспада-Хан.
В покрайнините на града са намирани остатъци от IV-V век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.
Икономиката на град Доспат е ориентирана най-много в картофопроизводството, дърводобива, дървообработването и леката индустрия - производство на вълнен трикотаж, обувно произвеждане. Туризмът се развива също. В последните години огромна атракция е предлагането на услугата разходка с лодка и водни спортове на язовир " Доспат ". През лятото някои поданици се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). На разположение на туристите са дребни фамилни хотели.
Всяка година през последния уикенд на август се провежда събор. Традицията е почнала през 80-те години на предишния век като
събор на майсторите на чешми.
Организиран и извършен е за първи път през 1986 година. Тогава се прави и първата фотоизложба на всички настоящи в региона чешми. В региона има издигнати над 180 крайпътни чешми като подаяние от локалните поданици. Този събор се е утвърдил като селищен празник на Доспат.
Името на града е познато и в Антарктика, където един връх на остров Ливингстън е наименуван " Доспат ".
Песни от Доспат са били включени във " Веда словена: Български национални песни от предисторическата и предхристиянската ера " - сборник с национално песенно творчество, оповестен от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 година и през 1881-а. Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години.
Местната кухня
Традиционните доспатски гозби са: боб; „ топчета “ (зелеви сарми, направени от специфичен вид зеле „ лана “, който на цвят наподобява на лозов лист, само че е доста по-вкусен и апетитен от него; сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, млин/баклава, чеп (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ